Интервю на Д-р Галя Василева-Председател на РЛК-Добрич пред Здраве нюз
Д-р Галя Василева – председател на РЛК-Добрич, пред „Здраве нюз”
- Д-р Василева, какво се промени в работата на Българския лекарски съюз през последния мандат?
- В какъв смисъл?
- Нещо случи ли се? Нещо промени ли се?
- Да, те усилено работеха по Наредбата за направленията, за изчисляване на коефициентите. В това отношение да, малко повече сме спокойни, повече неща се направиха, повече направления се отпуснаха и мога да кажа, че това е частно дело. Определено!
- Частно? На кого?
- На Управителния съвет на Лекарския съюз. Те се бориха за това.
- За нещо друго да се сещате от събори, от заседания на Националния съвет на БЛС?
- Да, това, което беше предложено на последния извънреден събор за създаване на регистър на лекарските грешки. Това е една много хубава инициатива, предложи я проф. д-р Милан Миланов. Бях изненадана, че не беше много добре възприета от колегите, но виждам, че се работи върху нея. Одобрявам предложението на проф. Миланов, защото така ще бъде създадена една база данни, в която всеки от нас може да види какви слабости се допускат, а хората да се поучат от грешките на другите.
- През последния мандат Вие лично, Вашите колеги от регионалната лекарска колегия, БЛС като цяло какви трудности срещахте? Какво ги пораждаше?
- Определено мога да кажа, че трудностите не са от естество медицинската практика. Т. е. ние като лекари даваме всичко от себе си. Но закони, наредби, поднаредби и т. н. – те ни затрудняват в ежедневната ни работа. Мога директно да го кажа – те ни ограничават като медицински специалисти. Но този проблем едва ли единствено и само Българският лекарски съюз би могъл да реши. Това според мен е една държавна политика, която се наложи във времето и имам чувството, че нищо не може да се направи в това отношение.
- Лекарският съюз не е ли в състояние да влияе на институциите, да се потърсят някакви допирни точки, които да ви изведат от затрудненията?
- На нас много ни се ще, но не виждам как. По закон съсловните организации така са създадени и така си остават, затова БЛС няма никакви механизми, никакъв шанс да противодейства освен с някакви инициативи, подадени от нас, пък добре поети от Националната здравноосигурителна каса..., иначе министерството на здравеопазването... не го виждам как ще стане това. Не виждам начин, по който ние бихме могли да наложим нашите искания. Функциите ни са ограничени в даването на някакви предложения и ако нищо не стане да правим протести.
- Освен силовите механизми, за които говорите, няма ли някакви други начини да се постигне разбирателство между институциите – разговори по проблемите, изтъкване на сериозни аргументи ...
- Няма шанс. Няма никакъв шанс!
- Защо мислите така?
- Защото това се прави така от години. Разумните хора търсят разумен диалог, търси се сътрудничество, само тогава може да се очаква някаква промяна, но това между нас отсъства.
- Удовлетворява ли ви НРД 2012? Какви са бележките Ви по него?
- Ами ето за Рамковия договор – ако нещо се проведе, ако в някои пунктове се постигне някакво съгласие, в следващия момент, когато той излезе в Държавен вестник, се оказва, че нищо, по което се е постигнало уж съгласие, не се появява. Защо? Какъв е изводът? С цената на разговори, по време на които се влагат аргументи, хабят се нeрви и... нищо не се постига. Вече започвам да си мисля, че силовите методи са по-ефективни от човешките разумни разговори. Защото опитът ми като член на сдружението на общопрактикуващите лекари ме навежда именно на тази мисъл. Практиката го доказа – всичко, което сме постигнали, е станало благодарение на протестни действия. Когато сложиш проблемите на масата и кажеш „Стига толкова!”, нещата се случват. Иначе държавниците не ни приемат насериозно.
- Сега, като се върнете към програмата, с която сегашният УС на БЛС влезе в управлението на съсловната организация, какво виждате? Какво беше направено и какво не успя? Каква е равносметката?
- На мене ми е трудно да си спомня когато излезе д-р Райчинов какво точно предложи да направи съюза през предстоящия му тогава мандат, но мисля, че те вложиха достатъчно старание в това, което трябваше да изпълнят. Не мога да дам примери – изпълнена бе подточка „а”, не бе изпълнена подточка „б”... Не мога да кажа.
- Обобщете тогава – като цяло добре ли се е справило ръководството или е можело и по-добре?
- Винаги може по-добре. И от наша страна може винаги да се иска повече, и от тяхна страна винаги може да се направи повече. В крайна сметка виждах, че се полагат усилия. Но и няма как да се случат големи промени, ако масата отдолу е инертна.
- Вашата лична оценка?
- Аз мисля, че се справят, защото се старая да участвам във всяка тяхна инициатива и виждам, че има желание, опитват се да се справят и се надявам, че ще се справят. Сега не знам за още един мандат какво може да се случи, дали имат желание...
- Накъде трябва да бъдат насочени усилията на БЛС през следващия мандат? Оптимистка ли сте за бъдещето?
- Усилията на новото ръководство трябва да бъдат насочени към издигането на авторитета на българския лекар. По това трябва да се работи и при това усърдно да се работи, защото виждам какво правят медиите. Извинявам се, че говоря така, но те са една доста голяма сила и когато изкарат нещо в публичното пространство, то усилено се тиражира и настроенията са налице. Трябва да има някаква реакция от наша страна. Дали съм оптимистка? Мисля ,че това, за което говорих досега, няма как да стане при тази политика, която имаме в момента. Усещам, че се прави една социална политика на гърба на лекарите, на която не знам как ще се противодейства.
- Какво очаквате да се случи на 54-я събор?
- Какво очаквам ли?... Надявам се на по-конструктивни разговори помежду ни. Обикновено ние отиваме на събор да излеем нашите емоции, да кажем какви са ни проблемите. Това – добре! Въпросът е да има развитие. Всеки да предложи решение на това, което вижда като проблем. За съжаление най-малкото, за което се говори на един събор, е здравеопазването. Всеки се ограничава в собствената си територия вместо да се търси решение на общите проблеми, започват конфронтации между отделните звена в съюза – първична помощ срещу специалисти, болници срещу първична помощ и т. н. Това не трябва да се случва. Не бива да го позволяваме. Вярвам, че ще надмогнем дребнавостите. Колкото до оптимизма нали знаете, че надеждата умира последна...