
54 ОТЧЕТНО-ИЗБОРЕН СЪБОР НА БЛС ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В ПЛЕВЕН НА 9-11 МАРТ
54 ОТЧЕТНО-ИЗБОРЕН СЪБОР НА БЛС ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В ПЛЕВЕН НА 9-11 МАРТ |
На проведения в събота / 4 януари/ УС и НС беше решено, че предстоящия отчетно-изборен събор на БЛС ще се проведе на 9-11 март т.г. в гр.Плевен. Дневният ред на Събора ще включва отчет на УС на БЛС за тригодишния мандат, доклади за дейността на контролната и етичната комисии и избор на ръководни органи на Съюза. С оглед лансиране в публичното пространство на тезата за лекарска камара, д-р Марияна Кирилова, председател на РЛК Велико Търново, поиска да се проведе и дискусия за бъдещето на Лекарския съюз. Членовете на Националния съвет обаче прецениха, че това може да стане на друг събор, след предварителна подготовка и представяне на различни тези. |
БЛС дава достъп до повече информация в лекарския регистър
Българският лекарски съюз подготвя модерен регистър, в който всички лекари ще могат да бъдат показани пред обществото с техните знания, умения и месторабота, при запазване конфиденциалност на техните лични данни. Това съобщи пред БНТ зам.-председателят на съсловната организация д-р Юлиан Йорданов. Всеки един пациент ще може да влезе в публичната част на този регистър и да си избере лекар, въз основа на информацията за неговата квалификация и опит, обясни д-р Йорданов. В момента пациентите имат достъп само до информация с имената на лекарите, регистрирани да упражняват професията, и техните уникални идентификационни номера.
БЛС ще рестартира и системата на продължителното медицинско обучение, каза още зам.-председателят на съсловната организация. На 19 януари ще започне работа т.нар. Акредитационен съвет, който ще отговаря за продължителното медицинско обучение на лекарите. В него ще участват представители на БЛС, на научните дружества и на всички университети.
Според д-р Юлиан Йорданов, най-хубавото в здравеопазването през 2011 г. е било спокойствието в системата и сключването на Националния рамков договор, който по негово мнение е значително по-добър от НРД 2011. Най-негативното през изминалата година пък е необузданата и неоправдана кампания, която се развихри срещу лекарското съсловие, смята той.
Хората трябва да знаят, че за съжаление парите за здравеопазване в България са малко, каза д-р Йорданов. Той посочи като пример Австрия, където при приблизително същите територия и население, бюджетът за здравеопазване е 38 млрд. евро.
Според директора на столичната болница „Света Екатерина” проф. Генчо Начев пък парите не трябва да се смятат в абсолютна сума, а като процентно съотношение. „Ние не можем да се сравняваме с Австрия или Швейцария, където бюджетът за здравеопазване е колкото брутния вътрешен продукт на България, това е нереално”, коментира проф. Начев и допълни, че около 6-8% от БВП трябва да отиват за здраве.
Според шефа на „Света Екатерина”, най-доброто за българското здравеопазване от изминалата година е, че все още има здравеопазване. Лошото е, че бяха отложени реформите, заложени в програмата на ГЕРБ, смята той.
Д-р Константинов: Ще подпиша НРД, за да няма екстремни трусове
Здравният министър д-р Стефан Константинов все още не е подписал НРД’2012 между БЛС и НЗОК. Това обяви той по време на пресконференция днес. „Подписах НРД между Българския зъболекарски съюз и здравната каса. Той е абсолютно изряден и съдържа всички части. Ще подпиша и общата част от НРД, която ми беше дадена от НЗОК и БЛС. За съжаление не ми беше предоставен целия рамков договор. Всички тези приложения, които са към него са много по-големи от самия договор и в много значителна част определят начините, по които трябва да работи системата. Отделно съм изпратил писмо до БЛС и НЗОК с моменти, които ме притесняват от текста. Въпросът е може ли това да се тълкува като цялостен договор, когато не се представят и приложенията. Без цените и без обемите на практика това е един твърде осакатен текст. Притеснява ме това, че от един документ, които е 2000 страници ми се дават 80 и ми се казва, че въз основа на тях трябва да подиша всичко. В рамковия договор е записано, че приложенията са негова неизменна част. А къде са приложенията? Няма ги”, коментира министърът. Той добави, че ако не разпише НРД, не се знае какво следва, защото законодателството е твърде неясно по този въпрос. „Там пише, че министърът съгласува. Какво значи съгласува? Няма ясна процедура ако не подпише какво се случва. Поради тази причина няма да подлагам системата на екстремни трусове и ще го подпиша, но смятам да предложа промени в законодателството, защото тази система не работи”, каза още д-р Константинов.
По време на пресконференцията министър Константинов и премиерът Бойко Борисов се похвалиха, че болниците във Видин, Разград, Пазарджик и Перник ще получат по 1 млн. лв. за закупуването на нови компютърни томографи. Министър-председателят уточни, че парите са спестени от Министерството на здравеопазването.
Д-р Константинов заяви, че правителството няма намерение да закрива по административен път общински болници, а ще търси тяхното преструктуриране с пари от Европейския съюз . „Когато болницата е останала без персонал, когато няма пациенти ние им предложихме вместо да фалират и да се закриват, да вземат по 2 млн. лв. европари. Искам да ви кажа, че след последната ни пресконференция по темата, вече имаме 2-3 мейла от общински съвети, които са склонни с тази схема. Ние не закриваме болници, ние им предлагаме да се преструктурират”, коментира той.
Министърът на здравеопазването обяви, че с европейски пари се работи и по създаването на т.нар. електронна здравна карта. Той обаче отбеляза, че тук не става въпрос само за карта, а за създаването на цялостна система с електронни с рецепта, медицинско направление, пациентско досие и т.н. „Предполагам, че през 2013 г. всички тези неща ще ги имаме. Проектът е много мащабен и други държави са го правили много години. От тази година ние работим по него с евросредства, защото в условията на ограничен бюджет можем да вземем само това, което можем да вземем от Европейския съюз”, каза д-р Константинов. Той отбеляза, че досега в правенето на електронната система са потънали доста пари, а резултатът е никакъв. „Да вземем за пример системата за скъпоструващите лекарства за 2,4 млн. лв. Нямаме система, аз не съм я видял, а парите са платени. Имаше преди три години геобазиран портал за здравна карта. Намерих фактура за над 500 000 лв. за един на практика уеб сайт. Ето по този начин са отивали парите”, заяви министърът.